Известно е, че Христос е избягвал езическите градове, и не е говорел с неевреи. Тогава защо в един момент основната маса негови последователи се състои от “бедни, неуки, некъпани гоа”.
Основният виновник за това е Павел, който става именно апостол на езичниците, въпреки, че е евреин.
Известно е, че Павел е избягвал дванадесетте апостоли и в момента, в който той стъпва на тяхна територия (Йерусалим) бива обвинен в нарушаване на Мойсеевия закон (допуснал е гоа да пристъпи пределите на Храма Господен). Това е проформа обвинение, което обаче е доразвито в идея за бунт към Рим. Поради статуса си на римски гражданин, Павел се възползва от правото си да поиска съдене от Императора. Той изчаква две години в Рим, заточен, изслушването от Августейша.
Известно е, че Дванадесетте проповядват единствено сред евреи. Именно Павел е тоя, който отваря учението на Христос към езичниците.Защо? Защото това е власт.
Сериозните Мойсееви закони, касаещи жертвоприношенията, семейното право, гражданското право, наследственото право, религиозното право и други подобни са изключително сложни за изпълнение от един езичник, който не е дисциплиниран във вярата, той е готов да приема божества и митове от други пантеони без да се притеснява, че нарушава Господният закон.
Няма да споменаваме, как съществуват ордени, почитащи Хера повече от Зевс, и обратно.
В онези размирни и бедни времена, бедните езичници търсят надежда за спасение, такава липсва в техните “вероучения”, освен това идеята за милосърдие която прокарва Христос е примамлива.
Ако приемем, че Петър наистина е първият папа, то защо в неговите послания (само две на брой) не се говори за отмяна на Мойсеевият закон?!?
Логично е да се попита, дали Петър не е включен (и то не със собствени произведения) само поради, щото е Петър (камък) на Църквата. Не е потвърдено, че двете послания на ап. Петър са негови. (a)
Ако Йоан Заведеев (Богослов) е любимият ученик на Христос, който ученик често е лежал на гърдите на Учителя, защо Исус не се явява на него и не го подтиква към мисията за проповед сред езичниците? (б)
По всяка вероятност, ако горните две (а) и (б) са верни, то по всяка вероятност и Яков и Петър са писали повече. Павел обаче е връзката с обществеността, която популистки налага неохристиянската доктрина бързо и лесно, това е и логичната причина той да бъде предпочетен пред посланията на други апостоли.
Друг е въпросът, че в Стария завет никъде не се говори за Сина Божий, а и самият Исус нарича себе си Син Човешки (ако допуснем, че Евангелията са точен източник на негови цитати).
Именно на Първият Вселенски Събор (Никея 325 г) се излиза със следният Символ верую:
1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. 2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. 3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек. 4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 5. И възкръсна в третия ден, според Писанията. 6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца. 7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край. 8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. 9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква. 10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 11. Чакам възкресение на мъртвите. 12. И живот в бъдещия век! Амин.
От една страна самите християни държат на Единството на Бог, и въвеждата термина ипостас (проявление), при което Бог е един, но с три проявления: Бог-Отец, Бог-Син и Светия дух. Обяснението е “както слънцето, което е едно, но свети и топли и дава животворна светлина на земята”. Т.е. Бог има три “свойства”, свойството Отце е съзиданието (Словото), свойството Син е “Причината”, а свойството Свети Дух е “Мъдростта”. Както сами разбираме от Библията – такава философия няма, изключая доктрината на Йоан Богослов, касаеща Христа.
Ще разберем също така, че официалното отменяне на Мойсеевия закон е началото на създаването на Новата религия, скрита зад Новия завет.
И ако за Стария завет има източници (юдаизъм) – то в Новия завет комплектовката са прави през 2-3 век. И именно на Втория Вселенски събор се взима решение за каноничността на точно определени произведения и отхвърлянето на други като “нечисти”, в противоречие с Христа.
Забележете, че в Стария завет, Бог не е обещавал Сина си, а е обещал Месията. Забележете, че мюсюлманите приемат Христос като син Човешки, но не и като син на Аллах.
През 7-9 век, в християнския Запад ще се появи “Иконоборчеството”, което ще бъде прието като доктрина на Първия Седми Вселенски събор, и по-късно осъдено на Втория седми вселенски събор. (Първият бива анулиран). Иконоборчеството осъжда иконите и статуите като елемент на доктрината, но Втория Седми Вселенски събор (Константинопол) взима решение, да осъди иконоборците и да обяви, че обожанието на такива предмети е допустимо.
Нека не забравяме Втора заповед, която и юдеи и мюсюлмани днес спазват – не прави изображение на нищо що е на земята, на небето … и не му се кланяй.
Съществуват известни основания да се съмняваме и в автентичността на Евангелията, особено в частта с “Ако те ударят по едната буза, дай и другата”, при условие, че Мойсей тръби: Око за око, зъб за зъб.
Тук не можем да говорим за Нов завет, дошъл от Господа на Авраам, поради щото един човек няма да измени закона, освен ако няма изгода. Изгодата е ясна – постигане на подчинение пред Властта, за да няма проблеми с проповядването.
(следва продължение)
