Това изследване ще бъде непълно, ако не изследваме догматиката на първите Три Вселенски събора.
Предпоставките за появата на този род институция, която е считана за най-висшият ръководен орган на Църквата Господня, са:
1. По това време, християнството е считано за секта на юдаизма, и то секта, която отхвърля тезата за “богоизбраност на народа”. Произходът вече не е важен, той е неприемлив за Съвършения Господар на Вселената, и поради тази причина Мойсеевият закон става труден за изпълнение сред християните в частта за “жертвоприношенията в храма”, “служенията в храма”, “посвещаването в ароново свещеничество”
2. Поради липсата на добре подготвени теолози и мъдреци, които да развиват в една посока идеите на християнството, се налага свикването на Съборен орган, който да постави “крайъгълните камъни” на Църквата.
3.Първият (Никейският) Вселенски събор е свикан от император Константин І с цел да се разрешат разногласията между Йерусалимския събор (който не се признава за Вселенски, но де факто е Първият събор на Църквата, с основна цел формулиране същността на Светата Троица) и Арианите. Интересното тук е, че арианите признават Човешкото начало на Исус, като според тях – Исус е роден преди сътворението на света, но не е единосъщ с Отец (т.е. Отец и Син са различни, а не единородни).
Анализът на Никейския символ на вярата, показва някои доразвити идеи сред християнската философска мисъл:
1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо -( основава се на първата заповед на Отец, част от Мойсеевите божи заповеди)
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, (eдинородността означава, че Отец и Син са едно цяло, произхождат от един вид, и са с еднаква същност, някои християнски деноминации, ще развият тази теза и ще определят Синът като наследник на Отца, като новият Бог, който властва над всичко видимо и невидимо, единородността е нож с две остриета, тъй като поставя сериозна основа за размисъл по отношение на изпълнението на Мойсеевия закон)
Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.(Рождението на Сина от Отца не бива да се приема буквално, а трябва да се приеме като рождение на дадено проявление -”ипостас” от друг ипостас. Т.е. Отецът ражда Сина, но не го сътворява, той го ражда като свое качество, надгражда Себе си, и по този начин у него се появява втори Ипостас)
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек. Месиянският тезис твърди, че Христос е изпратен от Бог на земята, и че се е въплътил наистина от Дева Мария
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. За да не се насади вина у римляните, които вече приемат християните като официална религия, не се използва “И бе разпнат ОТ Понтия Пилата”, а се употребява единствено времето на неговото разпъване
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край. Това е в противоречие с Месианския тезис, който се гради на фактите, че Бог е монада – т.е. Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство (арианство)
Добавки към Първия Вселенски Събор, направени по време на Втория Вселенски Събор (Константинопол 381 г. сл. Хр.)
8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.Светият дух се появява през 1-2 век сл Христа, като първата му значителна роля е прославянето на Исус, като месия, след Кръщението на Сина от Йоан Кръстител.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква. Съборността е начин да се реферира към апостолската съборност, т.е. към събранията на Апостолите, чрез които “се обсъждат важни теологични въпроси”, Истината е, че Павел е ръководил развитието на неговата доктрина сам, без помощта на Дванадесетте.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите. Отново месиански тезис, това е и основната теза на месианския тезис, Исус е този, който ще възкреси мъртвите и ще ги подготви за Съдния ден.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
(следва продължение)
